Все по-често получавам съобщения с въпроси като:
„Може ли същата картина, но в други цветове?“
„Ще ми направиш ли нещо със златен фон, 100х100 см?“
„Може ли тази композиция, но с повече синьо?“
Отговорът ми винаги е един и същ:
Не рисувам по поръчка.
И тук не става въпрос за нежелание, а за съзнателен творчески избор.
Картините, които създавам, се раждат от усещане.
Понякога това е емоция, понякога момент на тишина, а понякога просто нужда да се излее цвят върху платното, без обяснение.
Ако трябва да започна с предварителни условия – размер, цветова гама, тема – губя точно онова, което прави изкуството живо: спонтанността.
По поръчка се правят мебели, дрехи, тъкани, а понякога и дизайн.
Но изкуството не е функционален обект – то е израз.
Картината не трябва да пасне на дивана.
Тя трябва да говори с пространството. Да остане. Да диша.
Може и да не знаеш какво точно търсиш.
Но когато го видиш – ще го познаеш.
И това няма да бъде случайно.